Стихотворението Кукувица  е част от стихосбирката Вечната и святата от

Стихотворението " Кукувица "   е част от стихосбирката " Вечната и святата " от 1927 година на Елисавета Багряна. Произведението провокира бурни рецензии на времето, отхвърляйки обичайните показа за дамата като пазителка на дома. Заявява се един нов морал на свободната воля, изборът да се следват поривите на сърцето.

Патриархалният модел, очакващ от дамата покорност и послушание, е отритнат. Лирическата героиня отстоява себе си пред традицията. Образът на " кукувицата " съдържа дълбока смислова натовареност в националното творчество, а и освен. Кукувицата не мъти пиленцата си. Снася ги в непознати гнезда. Друга интересна подробност е, че когато потегля на юг, птицата не лети в ято, а отлита сама.

Ходиш, гледаш, като че ли обезсвесен,

напразно пилееш дни и нощи,

божий свят ти станал, казваш, стеснен.

Не видя ли, не разбра ли още?

Неведнъж те рекох и повторих:

не оказват помощ билки и вълшебства,

кой каквото желае да приказва —

няма нивга аз гнездо да свия,

чеда румени да ти отгледам,

в къщи край огнището да чистя.

Мен ме е родила като че ли веда

и ми е прокобила нерадост. —

Дай ми мене по света да бродя,

дай ми сборове, хора, задевки —

другите да чувам без насита

и сама да пея на припевки.

Моите очи се ненаглеждат,

моито уши се ненаслушват.

Не допридам свилената прежда,

недогаснал огъня потушвам…

И по този начин живота ще мина

ненаситена, ненаживяна.

А по кое време умра, сама, в чужбина,

кукувица-бродница ще стана.